Тревожността е емоционално проявление на вътрешния свят на личността, като се проявява при хората независимо от пол, възраст статут, професионални интереси, националност.

Силната тревожност е адаптивно физиологично състояние, свързано с механизмите на борба/бягство в отговор на външна заплаха. При хората тя се появява със субективното изпитване на страх. Когато сме тревожни, се чувстваме силно притеснени или изхабени. Много често не знаем какво се случва с нас и дори не осъзнаваме вътрешния конфликт, който ни измъчва. За това често и не предприемаме крачки към благосъстоянието си, а просто живеем с това, което ни тежи. А то често може се проявява и като физическа симптоматика, която ни е трудно да разберем.

Терминът депресия често се използва за описание както на често срещана човешка емоция, така и на болест. Като чувство обикновено е породено от неприятни житейски събития. Най-общо представено депресията се характеризира с неопределено чувство за дистрес, неясни телесни оплаквания, често чувство на безизходност, чувство на вина и/или страх. Много често съпътствано с волеви затруднения и/или нежелание за  активности.

Генерализираното тревожно разстройство се характеризира с  персистираща, прекомерна тревожност за много събития и/или дейности, свързани с различни аспекти от живота на човек.

Генерализираното тревожно разстройство води до значителна нетрудоспособност, неудовлетвореност и потиснатост. Което от своя страна затруднява активността на индивида и неговото пълноценно съществуване. Генерализираното тревожно разстройство е съпътствано с редица телесни симптоми, които се изразяват под различни форми на дискомфорт, затруднения, болки.

Ниската самооценка представлява основно вярване за  себе си, което се характеризира с чувство на дефектност, победеност, неспособност, лишеност от позитивни качества в различни аспекти. Които аскети могат да бъдат в  сферата на емоционално състояние, вярването в себе си, комуникацията с външния свят, учение, работа, семейни отношения, външен вид и други.

Личността притежава ниска самоувереност и невярване в собствените си годности и таланти.

Зависимостите са съществени психични проблеми в живота на обществото и на отделната личност.

Те в общата си цялост са разнообразни и като степен, и като сила, и като разновидности.

В основата им стои процесът на привикване (ha-bituation). Това представлява устойчиво намаляване и отпадане на реакция спрямо определено вещество или действие. Като с времето употребата или действието зачестяват до степен, в която личността има ежедневна необходимост за подлагане на въздействието на въпросния стимул и съответно - необходимост да се осъществяват дадени действия.

С думата криза се описват различни събития, преживявания или промени в живота на човека, които са включват висока интензивност на емоции, мисли, чувства и нужда от промяна. Можем да разделим кризите на Кризи на развитието, които са нормативни и носят промяна на израстване. Кризи, които са инцидентни - те са свързани със събития, които настъпват неочаквано (внезапна смърт, развод, загуба на работа и др.) и изискват усилия за завръщане към баланс. Кризи, свързани с масови събития (война, наводнения, световни финансови проблеми, терористични актове и пр.).